Живи Планини 2026 – Септември

Тъкмо се бях приземил от поредния за деня скок, на дропзоната, когато видях нов email от клиент за планината. Записване за “Северния ръб на Яловарника”, чак за октомври…

“Хм, много ходене за никакво катерене…” – помислих си – “Ще го оставя да отлежи малко…”.

Два дни по-късно, отново на летището, получавам отговор на същия мейл – “Може ли да сменим програмата със Североизточния ръб на Злия зъб?”. “Хм, тук взе да става интересно, я да се обадя…”

От другата страна на връзката беше Тео. Млад катерач с проходимост 6в-7а на спортни обекти. При това положение, плановете бързо ескалираха!

– Ама какво ще те занимаваме теб с трета категория катерене в планината…хайде да те водя на по-хубаво място…

И така, насрочихме изкачване по стената на Елени връх, а часът на срещата беше уговорен в делничен ден – перфектният вариант за преживяване насаме с планината.

Срещайки се на ЦПШ, Тео сподели, че също така се занимава и с планинско бягане, а на мен ми светнаха очичките. Днес определено нямаше да се туткаме! След малко повече от час и половина, добре запъхтени, вече бяхме под стената на Еленка и тръгнахме по тур “Септември”, наслаждавайки се на прекрасната скала и на гледката чак до Пирин.

Катеренето ни вървеше с добра скорост и направо за норматив се оказахме на върха на стената. Гладни за още, оставихме излишния инвентар в горния край на улея и слезнахме бързо до основата на стената отново.

Цел номер две беше прекрасния гранит по тур “Взе, че възмъжа”. Този маршрут винаги ме е впечатлявал с красотата на линията си и невероятно доброто качество на скалата. Такъв гранит, няма никъде другаде у нас. Поне не и при такава достъпна категория С преобладаващи умерени движения и тук-таме пиперливи пасажчета от 6а трудност, тура е истинско удоволствие за катерене!

Предвид чевръстото ни движение по стената, в края на второ въже си позволих да отделя малко повече време на осигуровката, за да мога да се спусна надолу и да снимам как Тео се катери по перфектната финална плоча, на фона на иглите в Злите потоци, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Иглата, Водния чал и долината на Тиха Рила.

В този хладен и мега приятен ден, необятното синьо небе, с една-единствена диря от самолет високо горе, даваше финалните щрихи на феноменално въздушния пейзаж, който бе арена на нашия алпинизъм. Остатъка от въжетата по тура се дадоха без много бой, на фона на снижаващото се слънце и когато отново излезнахме на върха, въпросът “Още едно?” се зададе почти сам. Този път решихме да направим нещо бързо и лесно, ей така “за душата”, и изкатерихме красивият червен гранит на тур “Соло”.

Тази линия просича стената по красиви винкели, и е с категория едва 5а. Точно от него имахме нужда в края на деня – 150 метра чисто удоволствие от катеренето, без грам напрежение, и с много снимки.

Изключителна рядкост, у нас, са клиентите, с които един водач може да катери толкова много в рамките на деня – заедно с Тео преодоляхме 450 метра техничен терен с невероятна скала, по една от любимите ми стени у нас, на фона на най-пленителните пейзажи в планините ни. Просто нямаше как да не се чувствам привилегирован, че работя именно това…