Живи Планини 2026 – Май

Красиви козирки, висящи на изток от билото на Орловец, ни посрещнаха, когато изплувахме от сянката на северния му ръб. Изящните им, макар зловещи форми, блестяха от лъчите на високото слънце, но лекия ветрец правеше студа доста хаплив.

Напредвахме към върха на късо въже, което държах обтегнато с едната си ръка, а Рени ходеше едва на около метър и половина зад мен. Тодку преди да се изкачим на билото, пред нас се изпречи полегат, но напълно заледен участък. Почудих се дали да не предупредя Рени да промени техниката си с котките, заради трудния участък, но в крайна сметка реших, че след толкова катерене по къде-къде по-труден терен, ще се справи, и си замълчах.

Започнах да удрям по-силно с моите котки и държах въжето максимално опънато – идеята при хлъзване да се свлечем и двамата по северната стена на Орловец, хич не ми се нравеше и исках протокола да е на 100% изпълнен. Навлязохме в заледеното поленце, движейки все така в синхрон, с въжената струна, свързваща животите ни, опъната между нас.

Едва три крачки навътре, Рени се хлъзна и тупна по дупе, оставайки на място. Позицията ми беше много стабилна и дори ръката ми не помръдна от нейните има-няма 53-4кг, а тя бързо се изправи, и продължихме нагоре. От една страна, изпитвах задоволство, че техниката за безопасност сработи, както се предполага, но от друга си казвах “Трябваше да я предупредиш за леда. Имай го наум следващ път.”.

Малки неща като това можеха да костват много…добре, че бях опънал идеално въжето, че иначе…Съвсем скоро правехме доволна сиеста на Орловец, снимахме, хапвахме и се радвахме на гледката. Когато дойде време да тръгваме надолу, малки облачета и тъничка мъглица обвиха долината на Рилския манастир и заиграха с върхарите на Иглата, Двуглав и Злите потоци, а слънчевият диск, спускащ се все по-ниско, осветяваше зъберите изключително красиво.

На фона на цялата тази белота и синева, червените дрехи на Рени я открояваха с прекрасен контраст! Пръхкавият нов сняг блестеше силно, а необятната, извисена панорам, за пореден път ми създаде усещане, че съм сред планини, изолирани далеч от цивилизацията, може би дори в някоя друга страна…мечти, а? Но пък толкова красиви…И двамата с Рени коментирахме, че това определено е най-красивото място сред родните ни върхове, а в зимната му премяна беше наистина още по-невероятно.

Уважихме всичко това с огромна доза снимки и се насочихме към следващата цел за деня – връх Злия зъб, по класическия му южен ръб. Лесното, но ангажиращо изкачване си струва много, дори само заради гледката към изящният и остър върхов ръб на Двуглав, видим далеч под краката ни.

От Зъба се насладихме и на идеално-правите снежни била на Дяволските игли, и гледката към Ловница, Камилата, Купена, Лопушки връх, Мечит и Мусала. Оставаше ни само да спуснем рапелчето от върха и да извървим целия красив път обратно до хижа Мальовица. А за утрешния ден планирахме Малка Мальовица, Орлето и класиката по североизточния ръб на нейно величество – царицата на Долината. И се очертаваше да бъде също толкова красив ден!