Живи Планини 2026 – Ноември

Беше първа или, най-много, втора драйтулинг сесия за сезона. Със Стоян загряхме добре по лесните маршрути на Долен Комин и се наслушахме на оплакванията на една модерна дама от съседна свръзка, как хич не и вървяло да сваля други жени…На това можах единствено да се посмея вътрешно, и да си кажа “А да видиш на мъжете какво ни е…”, но външно си замълчах…

Вече се насочвахме към Големия Винкел. Маршрутът запазва шестата си категория, дори през зимата, доста е сериозен, и ми е личния benchmark за това дали съм в приемлива форма, или ме е хванал рязко мързела…

Обожавам техничността на гладкия винкел по първо въже, и леко силовия, но пак хитър елемент по пасажното надвесче на второ въже. По пасажа на първо въже, не катерех с идеална техника, бях се поизпомпал малко и падането постепенно се превръщаше в далечна, но реална възможност…а не можех “да се излагам” пред клиента си по този начин…

Но и нямаше да се наложи – знанието, че и преди съм минавал маршрута, и мога да се справя без особени затруднения, беше сред най-основните фактори, които ни изведоха до горе, заедно с леките напъни тук-там, напук на далеч от идеалната катерачна форма…

Тогава не отделих много внимание на това, въпреки, че беше част дори от алгоритъма ми за управление на риска в този ден. Но сега, пишейки тези редове, усещам, че напоследък все повече мисля за силата на знанието и опита. И на това да познаваш себе си и на какво би могъл да си способен…

Най-просто казано, в живота се справяме, защото и преди сме яли и поемали лайна върху главите си, и въпреки това, сме продължавали напред и – ако сме имали нужната осъзнатост – сме израснали от преживяното. A brown form of positive reinforcement, if you will…

Ако погледнем и математиката на нещата – увеличаването на количеството и честотата на лайната, които падат отгоре ни, води до увеличаване и на способността ни да се справяме с тези кафяви предизвикателства по-добре…

В самия момент, може да е безкрайно болезнено, да ни се струва невъзможно, дори без хоризонт за край или подобрение, но…с всеки изминал път става все по-лесно и по-лесно да си представиш “живота от другата страна” и да вярваш…НЕ! – да ЗНАЕШ, че имаш пълния капацитет да се справиш.

Именно това знание, базирано на целия ни житейски опит, е феноменална сила с вселенски пропорции. Имаш предизвикателство пред себе си? Вече си преживял много, изморен си, и задачата пред теб ти се струва необхватна и непосилна?

Чудесно. Това е най-доброто, което може да ти се случи. Погледни назад. Спомни си онзи път, в който пренесе раницата. Онзи път, в който премина огромната дистанция. Онзи път, в който преживя раздялата и онзи път, в който тъгата се превърна в гориво за твоето израстване. Погледни назад и си спомни, че ЗНАЕШ – ти можеш да се справиш.

А сега се изправи гордо и вплети рога, в схватка със следващия претендент за “най-трудното нещо, което някога си правил”…и той ще загуби!